Sunday, May 1, 2016

Представяне на Живо село пред Хранкооп 2016

Имам желание да напиша представяне за проекта „Живо село” и хората в него, за да се опознаем по-добре със съкооператорите ни в Хранкооп.
Това ще е тежичка задача имайки предвид, че ние сами по себе си сме кооператив, а това, колеги, както знаете и виждате всеки ден, е един много динамичен живот, за това моля ви, имайте търпение ако решите да четете нашето представяне, защото ще е малко по-дългичко, но се налага.

Проектът.
„Живо село” накратко е проект, който цели активни хората с желание да живеят на село да се заселят в едно село, да се сформира кооперативен дух, да се отглежда колкото се може повече от консумираната храна и по възможно най-чист начин (същевремено не се фокусираме само в земеделие). Това микро общество да допринася за развитието на селото чрез подобряване на околната среда, микро климата, инфраструктурата, създаване на устойчиви бизнеси на територията на селото, като междувремено се създават възможности за подпомагане на околните села и местността и се търсят активни връзки с по-голямото общество (тоест не се изолира този проект при достигане на самодостатъчност, а се търси как самият проект и хората в него да подпомагат обществото).
В контраст на повечето „еко селища” „Живо село” е обикновено село и като такова няма никакви допълнителни правила и ограничения налагани върху жителите му. Всяко семейство си има отделно домакинство, собственост, поминък, интереси и се развива както намери за добре. Свобода.
Кооперативният дух който се заражда между нас, се базира на съчетанието на личните ни интереси и сходни виждания, като обикновено по различни микро проекти се съчетаваме различни групички които са по-заинтересовани.
Тъй като Живо село е един експериментален проект, а и в него се извършва доста R&D, се надяваме в някакъв момент да опишем този натрупан опит, за да послужи на други, които ще тръгнат по този път към „Живо село v2.0”.
Повече може да прочетете на блога ни zhivoselo.blogspot.bg и на фейсбук страницата ни www.facebook.com/zhivoselo/

Хората.



Към този момент успяхме някакси да съберем по-голямата част от тайфата на едно място (с изключение на Боян). Отне ни само един месец за да се подредим за тази снимка.:)

Живо село се роди като начало в главите на Мария и Илия. Те го започнаха някъде около 2011година. В последствие си народиха две деца Аро и Яна, които много помагат за твърде много неща.
Илия по образование е електро инженер, по дейност е търговец и електротехник, по призвание към момента е овощар.
Мария по образование е приложен математик и програмист, по професия е масажист, а по призвание се занимава с китайска медицина.
Първият прегърнал идеите беше Боян, наш приятел (на Мария и Илия) от незапомнени времена. Боян по образование е философ, по професия се е захванал дa специализира в данни, анализи и 'голямото данни' (big data), по призвание е антропософ, пчелар, планинар и готин.
След това дойде Венци. Венци беше идвал няколко пъти като доброволец, докато в един момент реши, че наистина това е мястото за него и се премести. Венци по образование е заварчик, по професия е заварчик, по призвание е добър човек, който се опитва да помогне на всички с всичко. (кхм-кхъм... и си търси жена)
След това дойде Асен, за малко като доброволец и после се премести със семейството си. За сега е само Асен, защото трябва да направи дом в който да се настанят двете му деца Папи и Добри и съпругата му Елица. Асен по образование е комуникационен инженер, по професия е комуникационен и видео инженер, по хоби е фотограф и колекционер на фотоапарати, а по призвание е дърводелец, йога и пивовар.
След това дойде Момчил, за малко като доброволец и в рамките на три месеца след това реши, че ще се мести тук, защото това било мястото. Момчил по образование е икономист и мениджър, по професия е икономически директор и търговец, по призвание е хм... спокоен. :)
За сега сме това, плюс някои много привързани към идеята хора, които много ни помагат и скоро ги чакаме съвсем да узреят.
Като цяло доброволстването при нас води до промяна на начина ви на живот, внимавайте. :)

Какво предлагаме на ХК.
И ние не знаем точно какво. Най-вече приятелство.
Комбинирано между нас вече имаме лозя десертни и винени, овошни градини най-разнообразни, парник, берем дивите неща по планините Пирин и Славянка между  които се намира селото и правим доста зимнина, трушии, скоро и бира, вече и боза, a някои от нас даже и плетат ;). Абе правим много неща.
Към ХК ще пращаме от време на време (все по-често и повече) продукти които имаме в изобилие и вече сме се набълбукали с тях до пръсване. С което искам да кажа, че нямаме градини специално предназначени за производство за търговия, а всичко си е за нас, ама често остава повечко и ви пращаме.
До сега са пращали предимно Мария и Илия, но нещата се променят. За това при описанието на всеки продукт ще слагаме и име на производителя, за да се знае, кой е отговорен за кои продукти при похвали или недоволства.
Също така до сега работихме само на дарения. Може би това ще се промени скоро с навлизането на още хора в Живо село, но може и да не е скоро, а най-много се надявам да не се промени.
Изковахме терминът „Свободна цена” защото хората изглежда се стряскат от думата „дарение”. Та за сега ще работим на свободна цена ето и идеята.

Свободна цена е цената с която потребителя оценява един продукт, така че да е доволен от сделката.
Производителя приема тази цена.

За нас е важно потребителя да си задава въпроси. Как се отглежда това нещо? Колко труд е нужен? Колко разходи има по отглеждането или приготвянето? Какви са рисковете за провал на реколтата при производството на чиста храна? Колко разходи има по транспорта?  Каква е разликата между този продукт и конвенционалния? Колко е важна за мен тази разлика? Ако аз го гледах колко щях да искам за него? На каква цена ще съм доволен и пак ще искам да си взема? Колко трябва да си взема за да ми стигне, но да не ми остане, че да не изхвърлям труда на тези хора в кофата?

Свободната цена е експеримент, който смеем да приложим само сред съзнателни хора като вас, по обясними причини. Най-големият интерес за производството на чиста храна би трябвало да е у потребителя, за това си мислим, че е редно той да определя цената.

Дали ще продължим да прилагаме свободната цена, за кои продукти от кои производители и дали като се появим на пазарите ще е по този начин ще се доуточнява в бъдеще, зависи и от вас.

Качеството ни.
Живеем на едно от най-чистите места в България, без замърсители в десетки километри радиус, граничим с ПП Пирин. Не използваме химия, всичко вършим сами с минимална техника. Водата ни е сълза от Пирин.  
Качеството ни е отлично според нас, по-добре питайте съкооператорите, които са идвали да помагат по градините, те ще ви разкажат за нас, така ще е най-добре. А още по-добре елате и вие да помагате, работа има за всички през глава.
Търговският вид... е, за него не можем винаги да гарантираме, но се стараем. :)

Можете да ни пишете на zhivoselo@gmail.com

Илия (Живо село)


Sunday, March 13, 2016

Привет на всички! От вчера, 12 март 2016, населението на Живо село се увеличи с още един човек - моя милост. Въпреки че съм от вчера тук, ще изпреваря Венци и Момчил, и ще се представя преди тях :)

Казвам се Асен Рупчев, на 42 години съм, имам жена и две деца, които засега ще останат в София. Роден съм в Пловдив, там съм израснал между Младежкия хълм, Альоша и Сахат тепе, и съм учил първо в Математическата гимназия, а след това и в Техническия университет. По образование съм комуникационен инженер. Работил съм във фабрика за сладолед, по полето, като стругар, шивач, мебелист... След това се преместих в София и поработих и това, което бях учил - бях инженер в Моторола България и бях част от екипа, който изгради GSM мрежата на Глобул. Последната ми работа беше като видео инженер в бТВ. Освен работата имам и много странични интереси - свиря не много редовно на бас китара, слушам метъл и джаз, колекционирам стари фотоапарати и снимам с тях, практикувам йога, варя бира и чета много книги. Въпреки че винаги съм имал интерес към новите технологии (занимавам се с компютри от 10-годишен и буквално съм израснал с компютъра), паралелно с това винаги съм обичал и природата. Като малък прекарвах по-голямата част от времето си по пловдивските тепета и по поречието на Марица, понякога с приятели, но често и сам. Просто ми беше хубаво да съм на тишина, спокойствие и чист въздух. Но с течение на времето средата около мен ставаше все по-изкуствена, храната също, въздухът - по-труден за дишане, а аз от 65 кг станах 90 и това много ми тежеше. И преди около 3 години, с малко помощ от приятел, в мен започна един процес на осъзнаване. Започнах да гледам живота някак отстрани и видях една по-цялостна картина. Започнах да забелязвам много елементарни и логични връзки, които ми беше чудно как са ми убягвали преди. Това ме накара да променя изцяло живота си. Започнах да се замислям с какво се храня, как дишам, открих вътрешния свят, започнах да пречиствам тялото и мислите си и така стигнах и до йога. Станах пак 65 кг, всички болести изчезнаха, почувствах се пак като на 17 и като естествено продължение на този процес се преместих да живея на село близо до природата, да отглеждам сам храната си, да бъда в мир със себе си и с хората около мен. Завръщането към природата за мен в никакъв случай не е стъпка назад. То е връщане към правилния път, но е движение напред.

Да кажа и как избрах точно Живо село :) Първо реших да намеря някое село близо до София. После ми се прииска нещо по-диво, примерно Странджа-Сакар. Там обаче е много далече и прекалено диво и няма как да убедя жена ми да дойде с мен, а без не става, тя е част от мен и аз съм част от нея. След това се замислих дали да не се върна някъде по пловдивско, но там вече съм бил и не ми се връщаше. И един ден случайно се сетих, че моята фамилия Рупчев, въпреки че докъдето я знам, произхожда от Перущица, със сигурност някога назад във времето е била свързана с Рупите, и ми се прииска да ида до там да видя как е. Самото село с километрите оранжерии наоколо малко ме разочарова, но тази най-слънчева част на България много ми хареса. По същото време излезе пътеписа на Василка Маркова - Възможната България, с който вървеше карта на България с нанесени на нея всички живи места в страната. Погледнах кое е най-близо до Рупите, свързах се с Илия, и година и половина по-късно вече съм тук :) 

Това е накратко историята на моя живот до момента. От тук нататък се присъединявам към Илия в писането в блога и ще ви вдъхновяваме заедно с нови истории от наше село :)

Поздрави,
Асен (Живо село)

П.П. Кои са другите хора в наше село, може да си припомните ТУК.

Friday, January 29, 2016

ретро и футуро спекция

Направихме план, някъде по коледа беше. В планът пише, до края на януари да сме написали поне една статия в блога, и да хванем да вземем да се стегнем, че хич ни няма с този блог.
В планът пише и други неща, но ще ги отмятаме едно по едно.

Както обикновено, като му изпусна края на писането в блога, после има да се разказва за толкова неща, че просто ми се вижда безмислено, голяма част от тях са вече ежедневие, друга са история.
И все пак, ще ви нахвърлям на две на три някои по-значими минали събития, пък после ще си говорим за по-важните неща, за бъдещето.

Венци дойде да живее в Живо Село, съратник е той, но скромен и не мога да го накарам с безброй подсещания и подръчквания да си напише представяне, та ще чакате, до кога не знам. Елате направо на живо и се запознайте ;).



Построихме сушилник за плодове, зеленчуци, гъби. С Венци(той е заварчик по професия и доста добре се справя с управлението на металите) се справихме отлично, но както обикновено не сме си довършили работата и има детайли за дооправяне. Важното е, че работи, не ползва  никаква друга енергия освен слънчевата, голям е и може да работи още по-добре. Малко е грозноват.

Приехме безчет гости и помагачи сред които се откроиха и два светли примера, които се оказаха толкова запалени, че ще се местят Март месец в Живо село, ама за това ще си говорим като дойде време за важните неща.

Произведохме достатъчно зимнина за нас, а и за да гощаваме кой що мине от тук. Сред която 5-6 вида трушии, 3-4 вида лютеница и компот от дренки(не вярвах преди да го опитам! уникален е!) Доволни сме, беше добра година, с доста собствено производство.











Включително направихме първите си стъпки в събирането и сушенето на гъби (манатарка и челядинки) и домашното отглеждане на кладница. Вече си имаме собствено производство което работи дори през зимата.





Построихме парник. Доволно голям за нашите нужди, даже пре-висок. По случая установихме, че е възможно и твърде приятно да си хапваш собствени пресни марулки и спанак през Януари. При това обилно.








Подкарахме парното на къщата и сега доволно топлим цялата къща с една малка каминка. Разхода на дърва се покачи, но съвсем леко. Бойлера също го вързахме към дървата, а скоро и към слънцето.





Изпробвахме едноредовата сеялка и сме супер доволни, това машинче върши чудеса.

Успяхме да увеличим зеленчуковите си площи почти двойно, а също така купихме още земя, която ще чака реда си за нашето внимане, към момента нямаме свободно внимание за даване.

Довършихме изолацията на къщата и се радвахме на топлина през зимата. Боядисахме къщата и махнахме и скелето. Разбира се всяка работа е почти завършена и има още какво да се довършва, ама в общи линии сме сложили чавката.

Направихме детската стая. Решена е в оранжево и зелено, по предпочитание на Аро и разбира се неизменното двуетажно легло.



С последното действие ограничихме силно възможността си за приемане на гости с приспиване, но това не е задължително лошо, защото имаме доста голяма нужда за малко лично а и лично-семейно време.

Докарахме си и тор, десет кубика! За първи път ни се отваря такава възможност. (А именно да похарчим стотици левове за лайна.)

Сигурно има още, със сигурност има още, хора умряха, други се родиха, пада сняг, правихме пързалки, бяхме по курбани, оправяхме пътища, имаше-нямаше вода беше жега и студ и какво ли още не. Много неща, юркайте ме активно да пиша, защото иначе изпускате. А и не само мен, и другите трябва да се включат малко.


И така приключваме не много интересната част на нещата. Тоест частта която за нас е ежедневие и минало и не ни е много интересно да разказваме. Но продължаваме с по-важните и интересни и неизвестни неща, с приключението.

Чудни са някои хора като кажат "Аз не го мога това, никога не съм го правил.", че от къде знаеш, че не можеш и защо искаш да се лишиш от възможността да се научиш като отказваш да се опиташ?! Та годината пак ще е интересна в главните роли предстои да видите(или пък не, кой знае):

Мария, която ще отказва да кърми Яна в някакъв момент, ще се задълбава в китайсаката медицина, ще домашнообучава децата за сега, ще ходи на къмпинг с децата поне три пъти и ще ни готви вкусни домашни гозби, включително пици,

Аро който започва да помага, но и своенравничи все повече, който расте и започва да научава все повече неща и ни коригира с право съвсем не рядко, който ще тича гол насам натам през лятото и най-вероятно ще е поне половината време във водата, до водата, покрит с водата и тн, казал е, че ще отглежда ягоди и киви тая година, да видим,

Яна която ще и израснат всичките останали зъби(8 на брой остават) и изглежда ще се научи да ходи на гърне сама на доста крехка възраст, която силно ще разшири речника си и много се надяваме да спре да мрънка и плаче и дано да започне и да спи през нощта,

Венци който ще си търси жена, ще търси къде да живее след февруари месец (до тогава ще го приютяваме ние, Мария и Илия), ще се опитва да изкарва някакви пари с не се знае каква работа и земеделие, но също така ще се опитва да обуздае къде 15-тина декара сред които и лозе (наздраве с бъдеща дата), ще прави чести разходки до планината и ще бере билки, гъбки и къпинки и ще помага на всички,

Асен който ще практикува йогата си всеки ден и ще се опитва да отглежда градина, кози, овце, прасета, кокошки, патици и не знам какво още, докато си строи къщата и изработва мебели в което ще му помагат и двете му деца а може би и жена му от време на време,

Момчил който ще го кара бавно и полека, но все пак през първата година ще се нанесе в каравана, обработва декар зеленчуци и засади овошки колкото успее, междувременно търсейки си или задълбочавайки се в отношенията с нежния пол, ще положи основите на първия Живоселски  car pool (споделяне на коли, ще купува земя и ще се учи как да отглежда растения,

Боян който ще се надяваме да се грижи за пчелите, въпреки, че е много зает да търси начин да изкара някакви пари с които да купи 10дка парцел и да насади огромно разнообразие от нарове, да създава и крепи смейни отношения, а кой знае може би и нещо повече,

 и разбира се аз-Илия (Живо Село) който пуска все по-дълбоки корени, ще се опитва да пусне капково на овошките, парника и новите зеленчукови места и да ги обгрижи повечко от досега същевременно удвоявайки зеленчуковите площи за отглеждане и с добавка парник, в домашния фронт ремонтите няма да спират, но за сметка на това ще се опитам да измисля и сътворя слънчева система за битова гореща вода комбинирана с отопление в преходните сезони, ще се опитам да пиша повечко в блога и да вкараме в употреба новите земи които взехме и да намеря още нови, да се срещна и говоря с още много хора и да помогна на новозаселилите се, да развивам и укрепвам връзките на Живо Село с местното общество и ще се опитвам да се върна към по-здравословно хранене.

А за да запълним свободното време и празнините, ще изградим неформална кооперация между нас си и ще се метнем да произвеждаме и предлагаме продукция на фермерските пазари и в хранкооп-софия, а нищо чудно и другаде.

Сега ще искате да знаете кои са Асен и Момчил, ама вие и за Венци не знаете много, нищо, че за нас е вече далечна история неговото преместване.
Ама аз категорично ще откажа да напиша за тях да знаете. Като дойдат Март месец, ще им връча по една парола и едни админски права за блога и фейсбук страницата и да пишат, да се представят и да разказват те как виждат живота в Живо Село. Дерзайте.

А, забравих да кажа, има малко надежда, че тази година ще можем да се сдобием и с по-качествен интернет вместо тоя ужас по мобилния телефон. Тоест ще трябва да си го докараме от селото с интернета на 10км от нас, ама май има как, само трябва да го осъществим. Надявам се да успеем и с това.

Който иска да се информира по-редовно и подробно... да дойде на място :) ако не може и фейсбук страницата ще го информира за делата ни от време на време, а тя(страницата) гони 5000лайка благодарение на Пламен(Пацо) който така усърдно се грижи за нея.

Ако е речено ще успеем поне в някои области ако не и всички, а междувременно ще вдъхновим и още желаещи и ще имаме още нови попълнения.

Живо Село ще се напълни! Амин!

Илия (Живо Село)

А, открихме и най-добрият начин за миене на моркови и картофи от градината. Можете да намерите клипчето на нашата страница във  youtube.